Публикации

Всеки спортист има специфични за него и вида спорт тренировъчни методики. Системата на RecoveryPump е практична и лесно адаптирана към тези особености на спортния процес. Тя  е добро и ефикасно решение за спортно-възстановителните  процедури, както при професионалните спортисти, така и при любителите.

Болките в мускулите възникват след високи нива на мускулна работа – главно поради микротравматизъм  на клетъчно ниво в мускула. Това води до натрупване на млечна киселина и отпадни метаболитни  продукти, които тялото не може да премахне по време на тренировката.

Казано по-просто, нарастващото натрупване на  метаболитни  отпадни продукти и вода в мускулите след тренировка причинява намаляване на производителността и увеличаване на мускулната умора. Тези елементи трябва да бъдат отстранени, чрез венозната и лимфната система, за да се възстанови ефективно мускула.

Как човешкото тяло премахва метаболитни отпадни продукти?

Нашата лимфна система и кръвоносните съдове работят заедно, за да изхвърлят отпадните  продукти от метаболизма от нашите клетки по естествен път. Мускулното движение обаче е необходимо, за да се стимулира този процес, тъй като лимфната система няма помпа, подобна на сърцето. Често спортистите прилагат леки упражнения, за да постигнат мускулна контракция и да увеличат кръвообращението в тялото, като по този начин намаляват болезнеността.

RecoveryPump ускорява възстановяването на мускулите

Въпреки, че човешкото тяло естествено изхвърля отпадните  продукти, причинявайки болезненост и умора, това отнема време. RecoveryPump  е естествена алтернатива на пасивното възстановяване, което далеч надхвърля резултатите, постигнати от много традиционни начини за възстановяване. Система симулира локализираното „активно възстановяване“ по пасивен начин, защото терапията се провежда в покой.

Как работи?

Последователната прекъсваща пневматична компресия, подобна на възстановителната помпа, увеличава венозното връщане, ускорявайки бързо реабсорбцията на метаболитните отпадни елементите, причиняващи болезненост и умора в мускула. Специфичните нива на компресия, измерени в mm /Hg, увеличават кръвообращението на всички нива на венозната система, дълбоките вени, повърхностните вени и перфорантните вени, ефективно премахвайки метаболитните отпадни продукти по-бързо от всеки традиционен начин на възстановяване или почивка.

Последователна компресия е доказана терапия, чрез научни изследвания, както в областта на медицината, така и в областта на спортната физиологията.

Над 90% от всички навяхвания на глезена засягат латералниия аспект на ставата, като най – често се уврежда предния талофибуларен лигамент. Многобройните глезенни изкълчвания водят до развитие нa хронична нестабилност. Липсата на точно изяснен диагностичен алгоритъм е предпоставка за дискусии относно спецификата на травмата и подхода за нейното лечение. Дискутабилен е и въпросът за провеждането на консервативно и оперативно лечение при различните видове увреди.

Честота на лигаментарните увреди на глезенна става

Поради анатомичните и функционалните си особености, увредите на глезена са едни от най – често срещаните нарушения в областта на мускулно – скелетната система. Травмите в тази област обхващат голяма група от увреди – от костна до мекотъканна патология.

Всяка десета дисторзия на горна скочна става представлява руптура на връзките.

Мекотъканните увреди  на глезенна става имат най – голяма честота и представляват проблем, засягащ всички възрасти от населението. Наблюдават се както по време на ежедневните дейности, така и по време на спорт. Най – висока честота е увредата на предния талофибуларен лигамент  (ATFL) – 85% от всички глезенни увреди. Той е тънък, сливащ се със ставната капсула. При супинационни травми неговото увреждане се представя като класическо „дисторзио”.

Рискови фактори за развитие на хронична глезенна нестабилност при спортисти

Глезенно – ходилният комплекс е подложен на въздействие от многопосочни сили по време на физическа активност и спорт, които подчертават специфичните анатомични особености на ставaта при различните позиции. Резултатът е по-голям  брой на страничните глезенни навяхвания, както показват епидемиологичните данни в САЩ.  При тези травми   процента на  рецидиви е от 30% до 40%, което води често до развитие на хронична  глезенна нестабилност (ХГН) и посттравматичнен остеоартрит. Предвид значителната честота и потенциал за дългосрочни последствия, точната диагноза и лечение на острите странични глезенни навяхвания и хроничните симптоми са от първостепенно значение.

Близо половината от навяхванията се случват по време на спортна дейност. Най – голяма е честотата при  юношите и младeжите. Определянето на причините за възникване на травмите на глезенната става е важно, за да могат да бъдат предотвратени. Всеки фактор, увеличаващ вероятността от нараняване, се счита за рисков. Рисковите фактори за навяхвания на глезена традиционно са разделени  в две основни категории: вътрешни и външни. Вътрешните са свързани с отделни биологични или психо – социални характеристики,  като възраст, стабилност на ставите, мускулна сила, биомеханика, степен на физическа подготовка, предишни наранявания, провеждана рехабилитация, психо – социалния стрес. Външните рискови фактори се отнасят до: променливи на околната среда,  нивото на игра, натоварване при упражняване (тип, интензивност), позицията, в която се играе, материално – техническата база.

Вътрешните и външните рискови фактори  не са независими един от друг. През повечето време те взаимодействат и създават достатъчно причини за настъпване на травми.

Полът – като рисков фактор

Статистическите данни сочат, че жените имат по – голям риск за изкълчване на глезена, отколкото  мъжете.

Възраст

Годините са важен рисков фактор, свързан с честотата на страничните навяхвaния на глезена. Децата са с най-висок процент на изкълчване на глезена, следвани от юношите и възрастните. Появата на глезенни навяхвания сред децата е 47%  по-висока в сравнение с темпа сред подрастващите и 10,5 пъти по-висока от това сред възрастните.

История на травмата (нараняването)

Спортистите с анамнеза на травма на глезена са много по – склонни да получават повторно изкълчване, отколкото тези, които не са претърпявали навяхване. Остава неясно дали повишеният риск след първоначално нараняване (травма) се дължи на предхождащи фактори – увреждане на тъканите в момента на травмата, незадоволителни резултати от възстановителния процес или комбинацията от тях.

Хипермобилност

Противоречиви резултати от проучвания сочат, че общата хипермобилност е важен рисков  фактор за латерални глезенни навяхвания. Спортисти с обща хиперомобилност на ставите, оценени по критериите на Beighton-Horan, трябва да бъдат насочени към  превенция, която да включва укрепване на вторичните стабилизатори на глезенната става и подобряване на равновесието и проприорецепцията.

Таскова. В, Същност на глезенната нестабилност – насоки в диагностицирането и подходи в рехабилитацията, Спорт и наука, София, 2018